Могат ли децата да философстват?
Отговорът зависи от това как ще погледнем на децата и философията

Философия с деца

В заниманията по "Философия с деца" се създава активна среда за групова работа, в която децата свободно участват в изработването и размяната на смисъл. Философията бива разбирана като философстване, а философстването като свободно изследване както на смисъла на всяка една реалност, така и на начините и процедурите, според които получаваме смисъл и според които се развиват човешките отношения именно като човешки.

Философия с деца спомага за цялостното развитие на детето като личност, като целенасочено развива следните умения:

• критично осмисляне и аргументиране на собствените действия;
• анализиране и разбиране на основанията за постъпките и действията на другите;
• разумно поемане на отговорност за собственото поведение;
• действия според основните правила на формално-логическото мислене;
• действия според процедурите за критично мислене
• десйтвия с оглед на творчески постижения.

Каква промяна трябва да очакват родителите от децата, които участват в заниманията по "Философия с деца"?
Постигането на горепосочените умения намира израз в следните позитивни изменения в детето:

• повишаване на увереността и самочувствието в поведението на детето;
• проявяване на по-ясно изразена толерантност и уважение спрямо различието в човешкото общество;
• повишена употреба на базови изследователски техники - наблюдение, описание, възпроизвеждане чрез разказване и др.;
• готовност за общуване чрез запазване на смисъла при преформулиране на изказванията, умения да се слуша, чете и пише с разбиране, и др.;
• придобиване на критични умения - използване на критерии, откриване и поправяне на грешки, обосноваване и преценка, усет за контекста и др.;
• отвореност в общуването с познати и непознати - разясняване, убеждаване, отвореност към чуждото мнение, преоценка, и др.

Предизвикателства пред родителите?
Родителите трябва да бъдат готови да посрещнат промените в своето дете, които промени ще намерят израз най-вече в повишена взискателност на детето към взаимоотношенията с родители и близки от гледна точка на аргументиране на смисъла на това, което родителите и децата правят заедно. Родителите трябва да бъдат готови да отговарят на въпроси и изисквания, които не допускат по никакъв начин "силови" аргументи и "налагане" на мнение.

гл.ас. д-р Веселин Дафов,
научен секретар на катедра "Философия",
Философски факултет
СУ "Св. Климент Охридски"

Какво представлява методологията "Философия с деца"?
Независимо от хилядолетната история и академичния престиж на философията, днес философстването е неделима част от всекидневието ни. Когато децата се опитват да си спестят някое неприятно задължение или да се оправдаят за някоя беля, те привеждат основания за действията и мнението си. Тогава ние, възрастните, им казваме: "Стига философства, ами вземи си свърши работата". Това наистина е философстване, чиито добри страни не бива да се подценяват - ако обясним на детето необходимостта от едно или друго занимание, то възприема задълженията си по-различно. Изгражда си вътрешна мотивация, която е по-трайна от външната, приключваща с прекратяването на въздействието на получаваната награда. Съществена част от тази вътрешна мотивация са мисловните и емоционални нагласи и предразположения. Философията с деца е стратегия именно за укрепване на детската личност.

Какво не е философия за деца?

• тя не е информация за сложните термини и понятия на академичната философия, за известните философи и техните възгледи
• тя не е размяна на реплики и мнения, които завършват в настояването "Моето е по-хубаво от твоето"
• тя не е безкритично следване на авторитети

Какво е философия за деца?

• тя е методология за насърчаване на разнообразни умения за мислене, за диференциране на емоционалните реакции към средата, за избор на начин на действие и за преценка на ситуациите и последиците от поведението ни
• тя е начин за усъвършенстване на уменията за общуване и работа в екип по конкретни познавателни и практически проблеми
• тя е път за укрепване на самочувствието и самостоятелността на детската личност.

Структурата на философската методология за работа с деца е следната:
1. Философска практика
2. Материали за децата
3. Материали за учителя
4. Курсове за подготовка на учителя и система за обратна връзка с научната област "философия с деца"

Философската практика на децата и учителя включва няколко елемента:

• съвместно четене на художествен текст, който служи за отправна точка на философска дискусия в класната стая по определени проблеми;
• формулиране от участниците на въпроси към текста, свързани и с личния житейски опит на децата, които очертават проблемите за обсъждане
• диалог-дискусия;
• упражнения, дейности и игри, усъвършенстващи конкретни мисловни умения, необходими за изследване на проблема и обосноваване на възможните му решения.

Сърцевината на начина на работа по философия за деца се изразява от следните понятия:
1. Изследователска общност - това е и цел, и средство на работата в класната стая. Децата изследват заедно въпрос, който ги интересува (те са авторите на въпросите към текста). Следователно, диалог-дискусията се придържа към конкретен проблем и се стреми да задълбочи разбирането му, а не се разпилява към произволни мнения по повод на незначителни детайли или асоциации по въпроса.
2. Критично, творческо и "загрижено" мислене - това отново е и цел, и средство, защото критичността, творчеството и грижата да бъдеш добре разбран и изводите ти да получат практическа реализация не са веднъж завинаги дадени, а се придобиват и развиват чрез упражняване в изследване и решаване на проблеми.

В процеса на работата по философия с деца детето участва буквално с цялото си същество. То се упражнява да различава повече нюанси във възприемането си за света - цветове, звуци, интонации, вкусове и т.н., повече нюанси на преживяванията си - страхове, наслада, радост, въодушевление, решимост и пр., повече техники за подреждане на мислите и чувствата си. Философията с деца създава условия за формиране и/или усъвършенстване на редица умения на децата от различен характер:

• умения за разсъждение - индукция, дедукция, аналогия и др.;
• изследователски умения - наблюдение, описание, възпроизвеждане чрез разказване и др.;
• "преводачески" умения - запазване на смисъла при преформулиране на изказванията, умения да се слуша, чете и пише с разбиране, и др.;
• критични умения - използване на критерии, откриване и поправяне на грешки, обосноваване и преценка, усет за контекста и др.;
• творчески умения - свързване на различни контексти, подреждане и хармонизиране на смисъла, разработване на критерии, и др.
• комуникативни умения - разясняване, убеждаване, отвореност към чуждото мнение, преоценка, и др.

От всичко казано дотук става ясно, че философстването с деца не е никак проста работа, която не се нуждае от специална подготовка. То е свързано с промени в нагласите на самите учители относно това какво представлява един учебен час. Във философстването с деца учителят не е най-важният източник на знание - напротив, децата са равноценен познавателен ресурс, извор на конкретни примери и контрапримери от собствения си жизнен опит, те са основните двигатели на изследването на проблемите. Учителят е главно посредник, който улеснява съвместната работа на децата, повече придружител, отколкото водач на дискусията. Той дори не е най-важният дисциплиниращ фактор, защото фокусът на диалога - въпросът, който децата са избрали сами, защото ги интересува - играе главната дисциплинираща роля. Дори правилата на обсъжданията - да говорим един по един, да се изслушваме, да не отправяме лични нападки, да говорим кратко, и т.н. - се изработват от самите деца в групата.

Да правиш философия с деца е наистина много трудно, но и безкрайно интересно. Да се потопиш в атмосферата на спонтанно и оригинално себеизразяване и на взаимен стремеж за разбиране и сътрудничество е неповторимо изживяване. Това помагало е направено така, че да подкрепя учителя във всеки един момент от хода на работата: да предложи примерни въпроси за задълбочаване на диалог-дискусията, да осигури упражнения за изпробване и усъвършенстване на уменията, необходими за по-доброто разбиране на проблемите, да подскаже дейности и игри, които обогатяват опита на децата и служат за отправна точка на нови търсения. А краят е отворен - както е отворен животът, винаги поднасящ ни изненади. Когато сме с добро самочувствие, с реалистична самооценка, умеещи да мислим, преценяваме и решаваме добре - все качества, които философията с деца усъвършенства - тези изненади стават богатството на жизнения ни път.

Доц. д-р Анета Карагеоргиева